Програма „Въглехидратна обмяна“
Вие сте изложени на риск, ако консумирате много бързи въглехидрати, както и ако някой от вашите роднини страда от високи нива на захар. Но най-лесният начин да проверите това е с този бърз тест – измерете обиколката на талията си, ако е по-голяма от 80 сантиметра за жени и повече от 94 сантиметра за мъже, тогава това е признак на метаболитен синдром, т.е. увеличаване на масата на висцералната мазнина. За да балансирате въглехидратния метаболизъм, трябва да коригирате менюто си, а това може да стане с помощта на диета с балансираните хранителни продукти на корпорация ТианДе. Хубаво е да направите първо програмата „Базова детоксикация“, а след това – програма „Въглехидратна обмяна“.
Кое ще изберете: парче торта или парче месо?
Има хора, които „умират за сладко“ и такива, които не обичат сладкото, но за тях хлябът, картофите, макароните са преобладаващите храни в ежедневното им меню. Всички въглехидрати са основният източник на енергия на хората.
Качественото „гориво“ (сложните въглехидрати) осигурява енергия за дълго време. Консумира се бавно, нивото на глюкоза в кръвта се повишава равномерно и остава в границите на деня за по-дългои и така се чувствате сити, докато въглехидратите постепенно се разграждат.
Нискокачественото „гориво“ („бързи“ въглехидрати) ви дава мигновено усещане за ситост. Обикновените въглехидрати съдържат повече захар от бавните и следователно отделят много повече глюкоза в кръвта. И това не се случва постепенно, а веднага.
Мнозина сме заклещени в този въглехидратен капан. Нямаме време за здравословна храна и когато спешно ни е необходима енергия, много по-лесно е да хапнем една кифла или бонбон. Енергията си отива толкова бързо, колкото е дошла и отново организмът ни иска нещо сладко.
Тялото няма сигнална система за спиране за количеството консумирани мазнини и протеини, или за излишните калории, но има за въглехидратите. Тялото е умно и няма да толерира излишната захар. Тук на помощ идва панкреасът – той произвежда инсулин, който участва в усвояването на глюкозата в тъканта. Но ако има много инсулин, се развива инсулинова резистентност, тоест клетките спират да реагират на хормона. Кръвната захар започва да се повишава. По същото време, щитовидната жлеза произвежда повече инсулин, но глюкозата не навлиза в клетките и кръвта става все по-сладка.
Излишните молекули глюкоза се свързват, включително протеини. Този процес засяга преди всичко кръвоносните съдове: с течение на времето те губят своята еластичност и луменът на съдовете намалява. Ако не обърнете внимание на този проблем в продължение на няколко години, постепенно кръвоснабдяването на всички органи ще бъде нарушено.
Това може да доведе до увреждане съдовете на очите, а резултатът се изразява в зрително увреждане (катаракта); проблеми със сърдечно-съдовата система – повишен риск от инфаркти и инсулти, високо кръвно налягане, увреждания на съдовете на долните крайници, запушване на артерии, съществува риск от повишено размножаване и мутация на клетки, бъбречна недостатъчност, поликистоза, преждевременно стареене на тялото – всичко това са последици от прекалената захар в кръвта.